Tя

Имаше един незабравим миг... като създание обитаващо измерения който простото и жалко човешко съзнание не може да възприеме... аз никога не забравям... стига да не пожелая... но това и да искам няма да забравя... колкото и да се старая... от бог... паднах до човешкото... само заради нея... помня мига когато я срещнах... в една от безбройните и почти еднакви вселени... бях влезнал в нея... за да се позабавлявам 5 - 6 години... и да продължа скитането си межди милиардите различни вселени... но... явно някой се изгаври много успешно с плановете ми... бях попаднал на една мижава планета... с преобладаващо водно покритие... интересен факт беше че доминиращите видове умираха при прекалено дълаг престой в вода... но и не можеха без нея... струваше с да поразгледам... но и не предполагах колко тежки последствия би имало това мое посещение за мен... помня... беше един есенен ден... стоях в сянката на едно дърво... до езерото в един парк... минаваха всякакви... чаках да се срещна с една конкретна личност... която щеше да ми помогне в някои от плановете ми... стоях си наблюдавах... тананиках си New God Dawn на групата Fields of the Nephelim и по случайнот видях нея... беше красива... сълнчевите лъчи се оразяваха в косата и се получаваше странния ефект сякаш гори... сякаш косата и е изпълнена с огън... някакъв негаснещ огън... извиращ от дълбините на душата и... не спиирах да я наблюдавам... и се зарадвах на факта че ще мине по край мен... щях да я огледам от по близо... но не... съдбата ми изигра доста фатална шега... заради която още съм впримчен в този свят... и не мога да го напусна... тя застана на сянка близо до мен... явно и тя чакаше някой... беше красива... само в това мога да съм убеден със сигурност... имаше най невероятните очи който бях виждал... и просто... не мога да намера думи колко бе прекрасна в този ден... в този проклет от всичи богове и демони ден... телефоа ми звънна.... Дагон ме уведоми че лицето кето чакам е вече там... огледах се... тя ме гледаше с усмивка... явно това беше човека който чаках... тогва си помислих че изглежда съдбата ми се е усмихнала... е запознахме се... милата... беше същинска богиня... дори повече от това... дори не мога да намеря думи да я опиша... нежна... красива... косата и... очите и... не подлежаха на описания с стандартни човешки думи... трябва да си я видял... за да можеш да си я представиш... открояваща се сред тълпата... все едно термо ядрена експлозия насред гора... и по същия начин ми действаше на мен... едва я слушах какво ми казваше в онези мигове... бях овлечен от самия и глас... от мелодията и моща скрити в него... това ме пленяваше... и ме приближаваше все повече към моето проклятие... което нося и до днес... но ще продължа да го нося и за в бъдеще... няма да се отрека от нито една от думите си който изрекох... нито ще се отметна от обещанията който и дадох... бих умрял... бих убил... с едно единствено име на уста... нейното... никога не бих я изоставил... дори и като приятел... щях да съм до нея... до края на вечността... и по нататък... ако тя ми позволи... наскоро преди да я видя си зададох един много фатален вапрос... още ли я обчам... или бях влюбен в спомена и имагинеррната си представа за нея... но като я видях да се приближава към мен... осъзнах отговора... явно да... и явно винаги ще е така...