В последствие...

Нярлатхотеп... Безликият бог... Господарят на мрежите... Властващият над Бездната... и един от последните Древни... беше доволен...

Всичко мина както го бе предвидил... Отслабването на Алианса и разклащането на доверието във Вестителите...

Семената бяха заровени и покълваха...

Никой не видя волята му скрита зад цялата картина... И така трябваше да бъде... Това беше поредният свят на който беше стъпил.. и той скоро щеше да загине...

Защото той беше Разрушителят на Светове... Прочистващият Галактики...

Злите сили си изиграха ролята... повече от перфектно... той наистина беше доволен...

Aрсал Кукловода седеше пред него, този който беше наредил скорошните събития.

 - Ти се издъни Арсал - изрече Нярлатхотеп с равен глас - Не можа да изпълниш заръката ми и да завладееш този свят за мен. Кажи ми сега... какво да те правя?

 - Вината не е моя!!! - изкрещя Арсал - Нямаше как да знам, че там ще се появи Древен - Сигурно е пренаписал съдбата, Баронът не беше никаква пречка... Беше писано да падне от ръката на лордовете... моята намеса дори не беше предвидена... както и намесата на Древният... Мислех ги за изчезнала раса, а те се появиха точно тук. Сигурно вече е уведомил консула. Един от мойте дори го обсебил и така древният надвил душата и получил цялото познание за от което се е нуждаел, нищо чудно да успее да прозре през сенките ми и да накара Консула да изпрати армията си срещу нас

Смехът на Нярлатхотеп проехтя през Бездната..

- И чия е вината Арсал... че Древният не е бил предвиден? Моя ли... та нали аз се погрижих за отварянето на пътя... и ти дадох възможност за да проникнеш сред тях... и да им покажеш правилният път...  плановете и всичко друго бяха твоя работа... Аз дадох възможността а ти я изпусна... Силно ме разочароваш... наистина... имах големи надежди в теб.... пък и доверие в силите ти... Не ме карай да ги губя...

Та сигурен ли си... че е имало Древен? Знаеш, че доказването, че са присъствали е много трудно...

- Да сигурен съм! - нетърпеливо настоя повелителя - Войната между лордовете вървеше добре, докато изведнъж всичко не секна... и в последствие съдбата се промени.. и всичко беше съвсем различно. Само Древните владеят такава магия...

 - Да.. тук може би си прав... - промълви Нярлатхотеп и Арсал почувства, че му се е разминало - Но щом е имало Древен... армиите на Консула вече са на път към измерението им... Ще трябва да изчезнеш...

- Ще се скрия Милорд... - каза Арсал - Древните и тяхната армия никога няма да ме намерят... Все пак съм майстор на заблудата...

- Боя се, че не е достатъчно драги ми приятелю, Древните са много по-могъщи от колкото си представяш... и много по-умни... Боя се.. че намерят ли те.. ще те свържат с мен...

А това не искаме... нали?

- Не... не искам - простена Арсал, който вече имаше лошо предчувствие - Какво ще предприемем.

- Ще си измия ръцете скъпи ми приятелю... ето какво ще направя... Ще залича всички нишки... всички фигури които донесоха провал на плановете ми... - изрече Нярлатхотеп и махна с ръка, освобождавайки магията си... за да заличи доказателствата. - Но спокойно Арсал... ти ми служи вярно... теб ще пощадя...

 За няколко кратки секунди Арсал беше доволен, че въпреки всичко си запазваше кожата... но в същият момент усети как той напуска тялото си и бива всмукан в един от кристалите в които Нярлатхотеп събираше души... стотици милярди души приковани във Вечността от Неговата воля...

Черни пламъци обгрънаха тялото на Кукловода... и последната следа бе заличена от него...

Нярлатхотеп се обърна към женската фигура в сенките и изрече:

- Ще започваме ли, скъпа?

След това.. той се разсмя... а смехът му ехтеше през измеренията и световете, всяващ ужас в сърцата усетили го...

Наистина всичко се нареждаше според плана... Реала на Драконовият свят беше отслабен достатъчно за да има и по-силни проявления... Пък и сложи краят на една безмислена пьонка...

Никой не осъзнаваше реалните му мотиви... той въобще не целеше унищожение... или завладяване... той искаше нещо много по-интересно...

Падението на Драконите или въздигането на Черният

Ще ви разкажа историята за въздигането на Черният и падането на Драконите.

Предполагам знаете Драконовият клан, но май не знаете кои са стояли на върха на този клан.

Това били Драконите. Дракон е била титла давана на най-могъщият и мъдър магьосник. Съответно те били:

Червеният Дракон - огненият магьосник, който бил олицетворение на на огъня и също такава ярост изпепелявал враговете си.

Зеленият Дракон, магьосникът подчинил земята и под краката си и зверовете обитаващи я, за който се говорело че оставял враговете си вкаменени като статуи за вечни времена, с техните души затворени вътре... за да не може никоя от тях някога да намери покой.

Синият, маг на ледовете оставящ след себе си мраз и смърт.

Последен бил Белият Дракон, бял маг подчинил лечебните сили и чрез тях доминиращ над умовете на слабите.

Това бил съветът на Дракона... Били разделени заради желанията си за власт и борби по между си, но не и когато народът им бил застрашен. Тогава те наистина доказвали защо носят титлата на Дракона.


Падението на Драконите или въздигането на Черният:


Зимата преди 450 години.
По време на вихрушка странник в черни одежди се появи сред селището на Драконовото племе. Беше приет достатъчно гостоприемно като за чужденец носещ ценни вещи за размяна.
Заради тежката зима пътникът предпочете да остане в селището докато снеговете се стопят и пътищата станат достатъчно годни за пътуване на север. Местните го нарекоха Безликия, защото рядко показваше лицето си, което винаги беше скрито под качулка, а и името му беше прекалено завъртяно, за произнасяне. Безликият се препитаваше с лечение на рани чрез някакви странни мазила, гледаше и в бъдещето на желаещите и според шепота на простолюдието, можел и да го промени. От време на време демонстрираше някое вълшебство от ниско ниво, но никога не го видяха да показва нещо съществено като магия. Дребните му фокуси бяха достатъчни за да си изкарва прехраната, и не бяха достатъчни за да се повдигне като въпрос на Драконовият съвет. До един момент...
  Беше началото на пролетта и Безликият вече се приготвяше да заминава, продължавайки търсенето си на познание. Точно тогава избухна война. Драконовото племе беше нападнато от враждуващо съседно племе претендиращо за ловните им територии. Селището било под обсада, а вонята на гниеща плът от бойното поле задушавала Драконовото племе. Безликият бил принуден от обстоятелствата да остане и да се погрижи за ранените, но въпреки чудотворните му познания за живота, не успял да спаси мнозина. Дори силата на Белият Дракон не била достатъчна за да надвие смъртта и тя се надвесила над селището. Ято гарвани започнали да кръжат над долината предвкусвайки наближаващият пир. Драконовият съвет бил изправен пред безизходица, въпреки мощта си те сами не били достатъчни да надвият варварската армия, дори нямали достатъчно сила за да си проправят път за бягство. Единственият който приемал ситуацията напълно нормално и без грам тревога бил Безликият. Това още повече изкарвало Драконовият съвет извън кожите им. Поведението на Безликият било достатъчно нехайно за да събуди подозренията на Съвета, че той знае нещо което те не знаят.
  Когато призовали Безликият пред Съвета, той дал ясно да се разбере, че дори и всички да бъдат изклани, той щял да оцелее. Той също заявил, че има възможност и за обръщане на войната, но те нямали какво да му предложат. След дълги преговори накрая той се съгласил да помогне, в замяна на драконовата титла. Колкото и да не им харесвала идеята Съветът бил принуден да му даде титлата ако успее да прогони варварското нашествие.
  Безликият излязъл пред градските порти но никой от варварите не смеел да го докосне. Нещо в него се беше отприщило, страна която Драконовото племе никога до сега не бе виждала. Извил се леден вятър и слънцето притъмняло въпреки безоблачният ден. Извил се тих шепот на език толкова древен, че оставал впечатлението за нещо по-старо от звездите в небето, скалите на планината и пръстта по земята. Конете се разбягали уплашени, а гарвановата песен се усилвала все повече докато не станало ясно, че те кръжат около безликият магьосник. Тогава станало нещо което ужасило не само Съвета на Дракона, но и  варварската армия. Мъртвите почнали да се въздигат, войни с отсечен глави и отрязани крайници, с липсващи вътрешности се въздигали още веднъж да участват в тази война, но този път служели на нов господар за когото понятието милост било чуждо. До зори продължило клането пред портите, и до зори никой от Драконовото племе не могъл да мигне заради писъците изплълнени с агония. 
 На сутринта нямало никакъв помен нито от телата въздигнали се от смъртта, нито от труповете на варварите. Единственото което останало беше поле изпълнено с раздробени щитове и счупени оръжия.
 По залез слънце Безликият се завърнал в Драконовото племе и Съветът го посрещнали като героят който ги е спасил от сигурна смърт. Дали му титлата на Черният Дракон превръщайки го в един от управниците на Драконовото племе.
 След година или две живот сред племето Черният Дракон се оттеглил в една близка долина. Там той се установил и се впуснал в дълбините на магията, там където никой не бил навлизал до сега. Рядко се появявал на Съвета на Дракона, но това не било достатъчно за останалите членове на съвета. Те чувствали, че са силно застрашени от този магьосник и започнали да правят планове за неговото отстраняване, но се стараели да избегнат каквато и да е била директна конфронтация, защото това би ги дискредитирало (нали все пак беше ги спасил). Всеки от опитите да бъдат изпратени убийци от други племена и разбойници се провалял, и никой от наемниците не бил виждан от ново. След време околните племена почнали да се плашат от долината, наричайки я долината на Сянката. Безмислените опити на Съвета да отстранят Черният Дракон продължили още няколко години и накрая спрели. През това време Долината на Сянката ставала все по негостоприемно и злокобно място. Ловците дръзнали да навлязат в нея и оцелявали след това, се връщали странни животни като улов. Такива създания, които не трябвало да съществуват в този свят. А може би и в никой познат на който и да е било. Драконът се появявал все по рядко през съвета прeз годините, веднъж или два пъти годишно, а понякога с година или две не се чувало нищо от него. Но всеки път като се появявал пред Съвета излъчването му било все по-нечовешко и езикът с който смесваше речта си беше нечуван до сега, което още повече плашело Съвета.
 
 Минаха 10 години след въздигането на Черният Дракон и се случи най-голямото бедствие за Драконовото племе. Беше пролетта когато Съветът реши да се изправи срещу Черният Дракон открито. Те събраха най-верните си привърженици и се запътиха към Долината на Сенките...
 За да не се завърнат повече...
 Единственият оцелял беше един от учениците на Белият Дракон, който разказваше за ужасяващото събитие.
 Те навлезнали дълбоко в долината за да намерят къща която била празна, пътеката зад нея водела към един каменен кръг около който се вихрели магически енергии непознати на никой от маговете присъстващи там. И в центъра на този кръг Черният Дракон стоял и плетял сложна магическа форма от която струяла неземната енергия. Формата била като рана в света и от нея лъхало нещо древно. Съветът на Дракона призовал Черният Дракон да прекрати това което прави, да напусне долината и никога повече да не се появява пред Драконовото Племе, но Дракона дори не благоволил да обърне внимание на призива. След кратко колебание Съветът запратил магиите си срещу Черният Дракона. След като димът от различните магии се разнесъл, Съветът бил изправен пред разкъсаното на парчета тяло на Черният Дракон още стоящо изправено и без видими проблеми въпреки липсващите крайници и витални органи. Вместо тях имало някаква енергия която придържала тялото здраво, сякаш било само обвивка на нещо далеч по-могъщо. Черният дракон вдигнал ръката си всеки един от Съвета паднал на колене пред него, окован от невидимите вериги на волята Му. В последствие ученикът на Белият Дракон видял как Черният Дракон поглъща душите на всеки един от членовете на Съвета. След това бавно се приближил до ужасеният ученик и му казал, че единствено той щял да напусне Долината на Сенките жив, и че това били последствията от човешката глупост дръзнала да го провокира. Черният Дракон се обърнал и престъпил през раната в реалността давайки едно кратко послание на пребледнелият бял маг:
„Когато светът ви е готов, Ние ще се завърнем” - и изчезнал в Празнотата.
  След това събитие което почти не унищожило Драконовият Клан, Долината на Сенките била преименувана като Долината на Гнева и се превърнала в местност където влизането било забранено, и само най-смелите ловци и търсачи на съкровища смеели да влязат вътре. Ако имали щастието да се завърнат заварвали остарелите си синове и техните внуци. Някои разказват как в долината имало много ловци, такива които били се завърнали преди години, или такива които още били малки деца - там били възрастни. Някои стари ловци отивали там за да преживеят последният си лов, и се връщали подмладени вместо да умрат, но без спомени от това което се е случило в Долината.
  И до ден днешен някои магове сред Драконовото племе чуват шепота на Черният Дракон и се кълнат, че завръщането му ще е близо, но никой от тях не знае дали той ще донесе слава на племето или ще го доунищожи.