Нярлатхотеп

Слушам Пълзящия Хаос, който ме вика отвъд звездите.
И те създадоха Нярлатхотеп за техен пратеник, и Те го облякоха в Хаос, за да може неговата форма да бъде скрита между звездите.
Кой ще разбере мистерията на Нярлатхотеп? защото той е маската и волята на Тези, които са съществували преди времето. Той е принцът на ефира,Обитателя на въздуха и има много лица, които никой не ще си спомня.
Вълните замръзват след него; Боговете се страхуват от зова Му. В сънищата на хората Той шепне, въпреки това кой знае неговата форма?

" И накрая от Долен Египет дойде мрачния Странник, на когото всички се кланяха. Тих и слаб и загадъчно горд и обвит в дрехи червени като цвета на залеза."

Нярлатхотеп, великото същество, което е навсякъде и никъде пътуваше между звездите и галактиките като създателят на цивилизациите. Хаосът го създаде, и беше мъртъв за тези, които го наближиха. Той беше създаден от божествена ръка, за да може човек да разбере Космичната Песен, но песента беше такава, че Пратеникът плашеше хората. Но те не се помиряваха с него. Те не разкриха лицето на този, който маскира волята на тези, които са съществували преди времето. те не чуваха неяснотата много отдавна като тя загуби своята следа от човечество. Страхът беше твърде голям в хората понеже човечеството беше пораснало.
Великите Древни са се скрили; те са съществували преди времето. Останалите богове не могли да следват Нярлатхотеп, тъй като той вече отишъл в млади светове, опитвайки се да предаде съобщението си, докато се опитвал да ги владее. Но неговите опити били неуспешни. , Черната Коза със хиляда деца. Той отказа себе си от младите светове. Защотото той е този, който е бил затворен с тях и Ктулу започнал да сънува, тъй като е бил забранен за останалите. Сънищата на Ктулу били от божествен произход и земите се напълнили с хора.
много ери Нярлатхотеп прекарвал с децата си в моменти на рядко щастие, но човешката чума се разпространяваше в този рай и всяко чисто нещо се омърсило от хората. Много същества служели на Нярлатхотеп,  и много му му било дадено ,за да се осигури,че арогантността на една мъртва жена ще бъде превърната в гордост и ще унищожи всичко, което бил построил, което накарало Нярхалтотеп да покаже истинското си лице на хората.  След това той изчезнал за малко и спасил децата си, което е вярно.
И със тях той бил включен в тайния сън, във Великия Черен Ониксов Замък, на върха на Кадат, великата планина, която се издига сред пустинята на Ленг. От време на време в неговите сънища, Нярлатхотеп си спомня за рая си и времената когато царувал. След това една сълза пада от мрачното му лице и мъртвата жена осъзнава промяната в техните сънища. И популацията от фантастични видения ги унищожава. Той е тук и винаги ще бъде, Нярлатхотеп.

П.С. Това е само превод... на нещо което ми хареса