понеделник, 4 юни 2012 г.

Един край...

Той седеше и неомулимо и изпитателно се взираше в нея.
- Коя си ти? - попита я.
- Магьосница, а ти? - отвърна му с въпрос тя.
- Магьосник, или вещер, но за пред себе си съм, обикновен окултист... - бледа следа от насмешка се появи по лицето му
Направи 3 крачки към нея.
- Защо си тук - продължи с въпросите си.
- Защото ме обичаш. - отвърна тя с лека усмивка.
- Тъй ли - процеди студено той - и от кога ако смея да попитам?
- От както се помниш, Повелителю - тя оговори - от момента в който се осъзна като такъв какъвто си сега.
Тя позволи на част от качулката да се смъкне назад и да разкрие синьо зелените й очи.
- Не те познавам, и до сега никога не съм те срещал - отвърна - но едно знам, очите ти не бих забравил никога. И поне в тази нощ за едно проклето нещо си права... факта, че те обичам... - последните му думи заглъхнаха и той я притисна към себе си.
- Грешиш, срещали сме се - усмихна се тя, а наметалото й падна, разкривайки пламтящо червената й коса - просто не в този свят...
На лицето му се появи мъничка сълза.
- Това си ти - с треперещ глас произнесе той - моят единствен ангел.
- Не знаех, че мракът може да е и топъл - усмихна се тя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар