понеделник, 4 юни 2012 г.

Красив ум...

Красива си...
Не... не защото те виждам...
Аз съм сляп...
Усещам те...
Крехка... като порцелан...
И за това аз стоя в сенките... на твоето съзнание...
Там кадето няма да ме видиш... нито усетиш...
Шептя в сънищата ти...
В твоите копнежи...
И се отразявам в спомените ти...
Само ще предполагаш... че съществувам...
Знаеш каде съм... там долу... на онова место...
За което всички говорят с уплах в гласа...
Бездната... Адът на човешкия ум...
Пустинята на отчаянието и тъгата...
Там живея аз...
Но... знам, че това теб не те плаши...
Защото знам... те са и в твоята душа...
Всеки ден се бориш с тях...
Искам да те спася...
Защо ли... незнам...
Сигурно защото виждам...
Как всички извъртат лице настрани...
Вгълбени в тяхното егоистично щастие...
Незаслужили...
Жалки...
Слаби...
Арогантни...
С лицемерните си усмивки...
Те убиват ден след ден...
Както убиваха мен...
Много одавна... докато още бях човек...
Сега... съм... просто аз...
Твоят таен анегел хранител...
С проскубани черни крила...
Ти предлагам... себе си... като подслон от студа...
Спасението ти... е в протегнатата ми ръка...
Поне аз така мисля...
Може и да не съм прав...
Но все пак...
Правя нещо...
За разлика от всички останали...
Които те подминават безразлично...
Хайде... поеми ръката ми...
И не се бой... когато затвориш очи... и се усмихнеш...
Когато щастието ти... озари лицето ми...
Ще ме забравиш...
Аз никога няма да съм бил тук...
А спомниш ли си ме някога...
И посмееш ли да пристъпиш в тази Бездна отново...
С ясното съзнание...
За това което ще ти се изпречи на пътя...
И достигнеш ли до мен...
Ще съм ти благодарен...
Ще ти дам... единственото което не можаха да убият от човека в мен...
Сърцето ми...

Няма коментари:

Публикуване на коментар