В последствие...

Нярлатхотеп... Безликият бог... Господарят на мрежите... Властващият над Бездната... и един от последните Древни... беше доволен...

Всичко мина както го бе предвидил... Отслабването на Алианса и разклащането на доверието във Вестителите...

Семената бяха заровени и покълваха...

Никой не видя волята му скрита зад цялата картина... И така трябваше да бъде... Това беше поредният свят на който беше стъпил.. и той скоро щеше да загине...

Защото той беше Разрушителят на Светове... Прочистващият Галактики...

Злите сили си изиграха ролята... повече от перфектно... той наистина беше доволен...

Aрсал Кукловода седеше пред него, този който беше наредил скорошните събития.

 - Ти се издъни Арсал - изрече Нярлатхотеп с равен глас - Не можа да изпълниш заръката ми и да завладееш този свят за мен. Кажи ми сега... какво да те правя?

 - Вината не е моя!!! - изкрещя Арсал - Нямаше как да знам, че там ще се появи Древен - Сигурно е пренаписал съдбата, Баронът не беше никаква пречка... Беше писано да падне от ръката на лордовете... моята намеса дори не беше предвидена... както и намесата на Древният... Мислех ги за изчезнала раса, а те се появиха точно тук. Сигурно вече е уведомил консула. Един от мойте дори го обсебил и така древният надвил душата и получил цялото познание за от което се е нуждаел, нищо чудно да успее да прозре през сенките ми и да накара Консула да изпрати армията си срещу нас

Смехът на Нярлатхотеп проехтя през Бездната..

- И чия е вината Арсал... че Древният не е бил предвиден? Моя ли... та нали аз се погрижих за отварянето на пътя... и ти дадох възможност за да проникнеш сред тях... и да им покажеш правилният път...  плановете и всичко друго бяха твоя работа... Аз дадох възможността а ти я изпусна... Силно ме разочароваш... наистина... имах големи надежди в теб.... пък и доверие в силите ти... Не ме карай да ги губя...

Та сигурен ли си... че е имало Древен? Знаеш, че доказването, че са присъствали е много трудно...

- Да сигурен съм! - нетърпеливо настоя повелителя - Войната между лордовете вървеше добре, докато изведнъж всичко не секна... и в последствие съдбата се промени.. и всичко беше съвсем различно. Само Древните владеят такава магия...

 - Да.. тук може би си прав... - промълви Нярлатхотеп и Арсал почувства, че му се е разминало - Но щом е имало Древен... армиите на Консула вече са на път към измерението им... Ще трябва да изчезнеш...

- Ще се скрия Милорд... - каза Арсал - Древните и тяхната армия никога няма да ме намерят... Все пак съм майстор на заблудата...

- Боя се, че не е достатъчно драги ми приятелю, Древните са много по-могъщи от колкото си представяш... и много по-умни... Боя се.. че намерят ли те.. ще те свържат с мен...

А това не искаме... нали?

- Не... не искам - простена Арсал, който вече имаше лошо предчувствие - Какво ще предприемем.

- Ще си измия ръцете скъпи ми приятелю... ето какво ще направя... Ще залича всички нишки... всички фигури които донесоха провал на плановете ми... - изрече Нярлатхотеп и махна с ръка, освобождавайки магията си... за да заличи доказателствата. - Но спокойно Арсал... ти ми служи вярно... теб ще пощадя...

 За няколко кратки секунди Арсал беше доволен, че въпреки всичко си запазваше кожата... но в същият момент усети как той напуска тялото си и бива всмукан в един от кристалите в които Нярлатхотеп събираше души... стотици милярди души приковани във Вечността от Неговата воля...

Черни пламъци обгрънаха тялото на Кукловода... и последната следа бе заличена от него...

Нярлатхотеп се обърна към женската фигура в сенките и изрече:

- Ще започваме ли, скъпа?

След това.. той се разсмя... а смехът му ехтеше през измеренията и световете, всяващ ужас в сърцата усетили го...

Наистина всичко се нареждаше според плана... Реала на Драконовият свят беше отслабен достатъчно за да има и по-силни проявления... Пък и сложи краят на една безмислена пьонка...

Никой не осъзнаваше реалните му мотиви... той въобще не целеше унищожение... или завладяване... той искаше нещо много по-интересно...